Счeтоводна Кантора "Вальор Акаунт"

• Professional Service

В края на 15-я век (1494 г.) в сърцето на Средновековието един венециански монах, математик и теолог, измисля двустранното счетоводно записване. Истинска „Еврика!” за икономиката на Новия свят, намерен по същото време от испански мореплавател. Лука Пачиоли и Христофор Колумб на практика откриват ... всеки своята „Америка”. Четири века по-късно (1911 г.) двустранното счетоводно записване става на американския континент 1 от 12-те принципа за висока производителност, без който е немислим успехът на търговеца и производителя. 100 години след това, Негово величество счетоводителят е като представителя на една държава в ООН – делегирано постоянно присъствие. Той е лицето и устата, които държат ключа на сейфа и паролата към ценната информация.

В 21-я век, във времето на интернет и космическите технологии, счетоводството е като световния океан. То не е просто учебна дисциплина, задължителна за бъдещи икономисти и управленци, влизаща в програмата на преподаватели с титли и знания по темата. Счетоводството е наука и философия едновременно, които представят миналото и историята. Начин на мислене и практика, приложима във всяка икономическа единица. Както не можеш да влезеш като сам юнак на коня с кану или каяк в бурния океан, така и в счетоводството не бива да нагазваш безгрижен по бански, с очила и шнорхел в ръка. Ясно е защо. Ще те помете и най-нищожната вълна от цифри и показатели, от коефициенти и факти. А ако връхлети върху теб цяло цунами? Тогава няма да ти помогне нито пиратската шхуна, нито рибарският траулер, та дори и многоетажният луксозен лайнер, убежище за претенциозни и богати туристи, преуспели в бизнеса си. С който да е капитан и гид, душеприказчик и съветник на ухо. Казват, че счетоводителят се раждал с думите „Не” и „Няма” (на уста). Да, така е и така трябва да бъде, защото той води сметката, той подрежда цифровия конвейер по системата „роднина – милиционер”, „брат-сват”. Негово е правото и задължението да попълни "статиите" с наличните факти, подплатени с документи за минали събития. Пак той може да раздели правилно, но не по равно, „хляба и виното” между разнояйчните близнаци „активи” и „пасиви”, „приходи” и „разходи”, „дебит” и „кредит”.

Образно казано, картината е следната: живо същество стои пред огледало. Уж едно е то, а образите са два. Истинският и отражението му. Живият и прототипът му. Понякога образът в огледалото е по-хубав или по-чист от „оригинала”. Друг път контурите в него са замъглени, ала все пак се четат и става ясно „кой кой е”. Стига счетоводителят да е добър професионалист и лоялен служител, който в стил Дейл Карнеги „манипулира, но правилно” работодателя си и проверяващите органи. За да се разпишат и двамата с достойнство и чувство за изпълнен дълг пред държавата и Всевишния под произведените от „ЕХЕL” таблици и диаграми, изписани с цифри като арабски мъниста. Защото те са разменната стока при неизбежната среща с данъчния или конкурента. Счетоводният баланс е ценният египетски пергамент, за съставянето на който понякога се полага труд, като на Сизиф, дето търкаля с мъка камъка нагоре по баира към върха. За да се види оттам всичко като на една човешка длан, подадена за здрависване с бъдещето, наречено „финанси на фирмата”, своеобразна прогноза за развитието на финансовите дела на търговското дружество.