About
Location :
Added by Jopie, at 20 August 2017
Opening Hours
- Monday Open 24 hours
- Tuesday Open 24 hours
- Wednesday Open 24 hours
- Thursday Open 24 hours
- Friday Open 24 hours
- Saturday Open 24 hours
- Sunday Open 24 hours
Gallery
Add missing information
5 Reviews
-
29 December 2017
Здравейте Весели празници на екипа на хосписа. Искам да изкажа благодарността си за полаганите грижи към баба ми. Бъдете живи и здрави и все така всеотдайни.
response / report this review -
05 September 2017
Здравейте,
Бих искал да ви препоръчам хоспис Надежда . Препоръката ми е на база личен опит. След много перипетии по болници - държавни и частни, баба ми е в сигурни ръце повече от месец и се чувства добре, независимо от сериозното си зоболяване и нуждата от ежедневни грижи. Нещо повече, има напредък в лечението, независимо от становището на специалистите от болниците, че нищо не може да се направи във нейния случай. Хосписът (аз не бих го нарекла така, защото често като чуем тази дума ние живеем със стари представи и с усещането, че оставяме своите близки, за да не се грижим за тях без да осъзнаваме, че това е най-добрата грижа за тях) . Хосписът е разположен в хубава сграда на два етажа , чудесно обзаведена, с разкошен двор. По-важното, което искам да споделя, че там работи един чудесен екип от опитни лекари,медицински сестри и санитари, които не само полагат медицински грижи, но общуват по-човешки със своите пациенти. Предимство е, че там можете да намерите не само грижи за по-възрастни близки, но и необходимата ви помощ за долекуване, когато пътеката в болницата е изтекла, а е необходима медицинска помощ.response / report this review -
30 August 2017
Здравето на баща ми се влоши и трябваше да реша кой и как да се грижи за него. Дилемата ми беше голяма, но избрах да го прибера и да взема болногледач в къщи, който да го обслужва. Решението ми бе повлияно от това първо той да си в дома (да се чувства по-добре) и от финансови съображения (болногледач ми излизаше по-евтино). Лутах се, избирах и накрая наех една жена, която е била медицински служител. За мен това беше важно изискване, за да е под компетентно наблюдение. Поолекна ми и след няколко дни ги оставих и се прибрах/живея в чужбина/. Няколко дни след прибирането ми обаче някакво чувство на безпокойство започна да ме обзема, нещо ме „човъркаше”, макар че се чувах всеки ден с жената, която ме успокояваше, че всичко е наред. Мина още известно време и тръгнах на обратно към България, за което предупредих гледачката. Влизам си в къщи и какво да видя? Баща ми сам, не изкъпан, с несменен памперси, гладен (вода му беше оставила), а ключа за вкъщи у съседката (даден под предлог да не би да се върна по-рано). От къщата ми липсваха 1 телевизор и златните бижута на майка ми. Няма да влизам в подробности, какви мъки от там нататък по откриването на въпросната.
Трябваше да мисля друг начин Друг избор нямах и я настаних в хоспис. Не съм очаквала, че ще попадна на такова мястоХоспис „Надежда” в гр.Тръстеник. Очарована бях от ЛЕКАРА, в които видях нуждата да помага, обстановката – чистота и простор, останалите обитатели – приветливи (грижата за тях личеше). Съжалявам само, че трябваше да препаря, преди да стигна до там. Баща ми е там вече 4 години.
Благодарна съм на целият екип на Хоспис "Надежда"response / report this review -
30 August 2017
Ползвахме услугите на Хоспис "Надежда" в гр.Тръстеник. Всичко беше на ниво , става дума за онкоболен човек, изкарал там малко по-леко последните си дни.
Като услуга всичко беше Ок, забележки нямахме, имахме контакт по всяко време, но определено нямаме критики към персонала.response / report this review -
27 August 2017
Искам да напиша отзива си от хоспис Надежда гр Тръстеник
Голяма разочарование, тези хора си играят с надеждата и мъката на хората, използва близките на болните.моята баба получи тежък инсулт и след 5 дни в болницата в Плевен я изписаха.Заведохме я във въпросния хоспис наистина с голяма надежда и очаквания. Казаха ни, че понеже инсулта е тежък трябва да минат поне 20 дни за да ни кажат дали има надежда за моята баба. Тези дни минаха, но не виждахме подобрение.Постоянно питахме и разпитвахме, но никой нищо не ни казваше.Ние искахме поне малко да й помогнат, за да може да си я преберем и да се грижим ние за нея. Каквото ни кажеха носехме лекарства, памперски, кисело мляко.Занесохме вентилатор, защото беше много топло разклонител, защото нямаха и нямаше как да включим вентилатора€Купих ароматизатор, защото меришеше гадно купихме малко радио, за да може да слуша баба, защото по цял ден сама трудно минаваха дните.През ден носехме кис мляко по 5 бр, а баба не ядеше толкова много, какво го правеха това мляко не знам. Тя все казваше, че нищо не правят за нея и само когато сме там й обръщат внимание. Ние питахме сестрите там баба яде ли те казваха да , а баба казваше че не е яла.Един сок го бяхме занели и дадохме да пие от него оставихме го на нощното шкафче да й дадът пак, след 3 дни като отидохме същия сок стоеше там без да бъде покътната.
Баба почина там от инфаркт.Бяха се обадили на татко да му кажат, че е много зле.Когато са отишли с мама им бяха предложили да я закарат в плевен в болницата, при положение, че тя береше душа как можеше да издържи до там.Тогава доктора е накарал татко да се подпише, че отказва баба да бъде лекувана.Той искаша да си я прибере, но виждаш ли шофьора на линейката го нямало, бил до обяд и си тръгнал и сега не си вдига телефона. Докато нашите търсеха начин да сия приберат, защото се виждаше, че тя си отива, поне да си почине в къщи, баба издъхна в т нар хоспис Надежда. Нито дрехите които бяхме занели ни дадоха, неможели да ги намерят, нито ароматизатора бил там, нищо от това което бяхме занели не ни върнаха, да не говоря, че на няколко пъти когато отиваме не намираме вентилатора, били го занесли в друга стая.Ама ние го бяхме занесли заради моята баба, защото беше много топло как така решиха че могат да лишат нея за сметка на други. Що за лекарски грижи полагат там се питам аз след като допуснаха толкова мното грешки, имам чувството, че те само използват болката и отчаянието на близките, за собствени облаги, мислехме, че правим най- доброто за моята баба, а то се отказа, че сме я завели на място, където беше сама и лишена от човещина.
Пиша това с болка в сърцето, защото искам много хора да разберат за това място и много добре да си помислят преди да направят съответната крачка. Знам колко трудно се взима решение в един такъв момент, но там не помагат повярвайте ми там само използват за да взимат пари, които не са никак малко. И за какво ?
Мога още много да пиша, но мисля, че е достатъчно, за да стане ясно на всеки един за какво става въпрос. Който не вярва нека сам да провери, ако е готов да плати цената която ние платихм- върнха ни баба в ковчег.response / report this review
